Слънце за двама

Любов и влюбване

 

Може би очакването за мигновено щастие, което обикновено приписваме на връзката между двама души, желанието да изпитаме възторг, се дължи на илюзорното, удължаване на момента на влюбването.

Знаем , че в началото срещата е страстна, екзалтирана, неудържима, ирационална. Емоциите ни връхлитат, завладяват ни и за известно време не можем да мислим почти за нищо друго , освен за човека, в когото сме влюбени, и за щастието, че това ни се случва. Влюбването ни кара да усещаме радост при мисълта за съществуването на другия, да изпитваме рядкото усещане за пълнота. Това състояние не продължава дълго, но остава в  нас като спомен, който крепи връзката и който от време на време може да бъде пресъздаден. След няколко месеца реалността ни поглъща или пък започва съзиданието на един общ път. Когато човек е влюбен той всъщност не вижда другия в неговата цялост; другият функционира като екран на който влюбеният проектира идеализираните от него черти.

Чувствата, за разлика от страстите, са по-трайни и са здраво свързани с възприемането на външната действителност. Любовта се заражда, когато мога да видя човека пред себе си когато открия другия. Именно тогава любовта замества влюбването. След като премине този начален момент излизат наяве моите най-лоши черти, които проектирам и върху партньора. Любовта към някого се изразява в предизвикателството да се освободим от тези проекции, за да се свържем истински с другия. Този процес не е лесен, но е едно от най-красивите неща, които се случват или за които помагаме да се случат.

Говорим за любовта в смисъл, че „за нас е важно щастието на другия.” Ни повече ни по- малко. Любовта като щастие, което завладява тялото и душата, и което укрепва, когато виждам другия, без да се опитвам да го променям. Любовта се гради между двама души благодарение на химия, която ни кара да се чувстваме различни – може би заради магическото усещане, че сме напълно приети от някого.

 

„Да се обичаме с отворени очи” Хорхе Букай

 

 

Sun_Moon_400